• EnglishEnglish
ген. Симеон Ванков (1858-1937)
25 януари 1858 г. – 21 юни 1937 г.

Симеон Николов Ванков е роден на 25 януари 1858 г. в Свищов, в семейството на учителя Николчо Ванков. Учи в Свищовското градско училище. От 1867 г. до 1873 г. продължава образованието си в Южнославянския пансион на Тодор Минков в гр. Николаев, през 1873 г. се премества в Николаевско-Александровското реално училище, което завършва през пролетта на 1874 г. През 1876 г. постъпва в Петербургския минен институт, но прекъсва учението си поради започналата Освободителна война и се прехвърля във Второ военно Константиновско  училище в Санкт Петербург. Завършва го и през април 1878 г. се завръща в родината си.

Постъпва на служба в българската армия и участва във формирането на артилерията. Поради недостиг на военни кадри е изпратен отново в Русия, за да продължи образованието си в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, завършва я с отличие и през 1883 г. се завръща в България, където служи в различни части на българската армия.

През февруари 1884 г. Симеон Ванков е назначен за началник на Русенския арсенал. До неговото назначение арсеналът не изпълнява своето основно предназначение – няма готовност за производство и ремонт на материалната част, от която се нуждае българската армия. Симеон Ванков се заема с реорганизацията на арсенала. Ръководи строителството и монтажа на съоръженията на военнотехническото заведение. Към края на годината обновеният арсенал влиза в действие, в него успешно се ремонтира артилерийската материална част, изработват се  резервни части. За дейността си, през октомври 1884 г., Симеон Ванков е награден с орден „За заслуги“.

Освен началник на арсенала Симеон Ванков е едновременно и председател на Военния съд на Русенския гарнизон. Завежда   Местните артилерийски учреждения, Флотилията и Морската част на гарнизона, бил е и комендант на града. Той е първият българин, командир на българския военен флот.

Съществен е приносът му в Сръбско-българската война през 1885 г., с организацията и ръководството на военнопромишлените звена  и командването на Флотилията и Морската част в Русе. Организаторският му принос във военновременни условия е оценен през 1885 г. с повишаването му в чин майор и награждаване с орден „Св. Александър“ – ІІІ ст. с мечове, а през 1886 г. получава и медал за участие в Сръбско-българската война 1885 г.

В Русе Симеон Ванков  активно участва в различни обществени организации като Българо-македонското благотворително дружество и Българо-македонски революционен комитет „Искра“.

Активен общественик, Симеон Ванков вписва името си в историята на Русе и като председател на първото Българско техническо дружество, основано тук през месец март 1885 г.  Уставът на БТД все още не е издирен и публикуван. За него се съди по три статии с еднакво заглавие „Пак по техниката“, публикувани на страниците на в. „Славянин“ на 29 януари, 7 февруари и 21 февруари 1885 г. Те информират за целта,  средствата за постигането и програмните направления за работата на бъдещото техническо дружество. Целта  е „…да съдейства за развитието на техниката и на техническия поминък в България“. Така формулираната цел подчертава, че за първи път в историята на следосвобожденските неполитически организации дейността на едно обществено сдружение е насочено към техническото развитие на страната. Средствата за нейното постигане, включени в проектоустава, са ясно посочени в следната последователност: „…четения, съвещания и публични беседи върху технически предмети;  да се издават списания по тази част; да се действува за разпространение на техническото образование; да се предлагат и решават въпроси за отечествената промишленост; да се устроят изложения на различни местни  и чуждестранни произведения; да се изследват разни фабрични материали, произведения и способи към работение; да се открие техническа библиотека, химическа лаборатория и технически музеум; да се действува за разпространение по вън нашите произведения и да се ходатайства пред правителството да се вземат мерки, които могат да имат полезно влияние върху развитието на техническия поминък на България...“

Ясно са формулирани и основните направления за действие на БТД: „…Химически производства и металургия; Механическа технология, механика и устройство на машините; Електротехника; Строителство и горско изкуство, и архитектура; Корабостроене, морска техника, артилерия, производство на оръдия…“

В края на месец март 1885 г. е учредителното събрание на Българското техническо дружество в град Русе. На него е издигната и приета кандидатурата на Симеон Ванков за председател.

На 11 май 1885 г. в тържествена обстановка ученици от техническата школа, облечени в бяла моряшка униформа подаряват на Българското техническо дружество трицветно знаме с емблема – котва и кръстосани чук и пергел. Знамето е прието от  председателя  Симеон Ванков. След 11 май 1885 г., когато е проведено последното общо събрание на дружеството, то фактически престава да съществува.

През 1886 г. Симеон Ванков напуска Русе и с това приключва русенския период в живота му. След преврата срещу княз Александър І, майор Ванков емигрира в Русия. Там служи като щатен офицер последователно в Киевската крепостна артилерия и в Санктпетербургската крепостна артилерия. По-късно е началник на  Окръжния  артилерийски арсенал в Туркестанския военен окръг в Ташкент, на Хабаровската окръжна артилерийска работилница и Брянския арсенал. През 1911 г. е произведен в звание генерал-майор. Организира военното производство през Първата световна война. След Октомврийската революция (1917) е в редовете на Червената армия. От 1920 г. е професор по технология на металите в Московския машинно-технически институт. Автор е на трудове в областта на студената обработка на металите и история на артилерията.

Симеон Ванков умира на 21 юни 1937 г. в Москва.

 ЛИТЕРАТУРА:

1.        1.   Алексиев, Иван. Храм на знания технически. – Варна, 2010, с. 19–37, 119-129.

 2.    Българското техническо дружество в архивните документи. – София, 2015, с. 17–76.

 3.    Бъчварова, Невяна. Симеон Николов Ванков – Живот и дейност /1858–1837 г./. // Изв. ист. музей – В. Търново, 13, 1998, с.    38–52.

 4.    Георгиева, Нели. Симеон Ванков и Русе. //  Русе 7, 1994, № 36, с. 3.

 5.    Чакалова, Лариса. Генерал Симеон Ванков. – София, 1973, с. 9–19.

 6.    Черняк, Арон. Симеон Ванков. – София, 1989, с. 11–32.