• EnglishEnglish
проф. Васил Арнаудов
01 май 1933 г. – 19 март 1991 г.

…„Във спомените впити,

певците още вярват,

че песента им води

вълшебникът-ваятел“…

Из стихотворението на Никола Боздуганов 

„Вълшебникът” (в памет на Васил Арнаудов)

Световноизвестният хоров диригент Васил Арнаудов е роден на 1 май 1933 г. във Варна. Завършва Първа мъжка гимназия в родния си град. Първите си опити в дирижирането прави още на 12 години с детския хор на ДПО „Септемврийче“ във Варна. Три години по-късно вече е диригент на градския младежки хор „Стефан Йовчев“, с който работи до постъпването си в консерваторията през 1951 г.

През 1956 г. завършва класа по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория при проф. Георги П. Димитров.

От 1959 г. Васил Арнаудов е преподавател по хорово дирижиране в Консерваторията, а от 1974 г. - доцент по хорово дирижиране. През периода 1976 - 1979 г. е избран за декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет, от 1979 до 1983 г. e заместник-ректор, а от 1982 г. - професор в Българската държавна консерватория. 

Още като студент поема ръководството на Хора на софийските учителки и работи с тях до 1968 г.

От 1963 г. той ръководи хор „Родина“ в Русе, а през 1966 г. заедно с Ирина Щиглич Васил Арнаудов сформира и първия камерен хор в България - софийския „Любомир Пипков“, който също като „Родина“ се прочува извън пределите на страната. Самият Арнаудов го нарича „моята най-изстрадана радост“. До края на живота си той работи само с тези две формации. С тях има общо 35 първи награди от международни конкурси. След смъртта му през 1991 г. в негова памет хор „Любомир Пипков“ приема името на своя създател Васил Арнаудов. 

През 1980 г. Васил Арнаудов е поканен като консултант на първия български хор „Янко Мустаков“ в Свищов. Под негово ръководство хорът постига големи успехи и през 1984 г. е удостоен с най-високото звание – представителен. 

В професионалната биография на Васил Арнаудов присъстват още Българска хорова капела „Св. Обретенов“, Хор на софийските девойки, Хорът на БНБ и др.

Удивително широк е репертоарният диапазон на диригента. Под негово ръководство са прозвучали десетки български и чужди песенни и кантатно-ораториални творби. Той е изпълнил за първи път редица творби от П. Стайнов, Л. Пипков, Д. Петков, С. Пиронков, Ал. Танев, К. Илиев, Кр. Кюркчийски, В. Казанджиев, Хр. Тодоров и др. известни български композитори. Трябва да се споменат и прекрасните реализации на популярните български народни песни „Димянинка” и „Лале ли си, зюмбюл ли си” от Ф. Кутев, „Моя да бъде девойка” от Ал. Танев, „Момчето и „вятърът” и „Седенкарски песни” от К. Илиев, „Пиленце пее” от Кр. Кюркчийски. Маестро Васил Арнаудов е запознал музикалната публика и с много песенни и кантатно-ораториални творби от Хайдн, Моцарт, Бетовен, Верди, Берлиоз, Шостакович, Свиридов, Стравински, Рахманинов, Мартину, Яначек, Мийо, Бритън, Хиндемит, Барток.

Със своите хорови формации Васил Арнаудов постига успехи не само на българска сцена, но и в чужбина – на концертни турнета и конкурси в почти всички европейски държави, в СССР, Япония. Много са и наградите от тези престижни музикални форуми - на международните хорови конкурси в Ланголен и Мидълсбъроу, Великобритания, в Арецо и Гориция, Италия, в Корк, Ирландия, в Лимбург,  Полхайм, Лайпциг и Марктобердорф, Германия и др.

Васил Арнаудов за Русе, русенции хор „Родина“… 

„… преди 23 години заминах уж за една година в Русе, а вече близо четвърт век ръководя там хор „Родина“. Значи любовта ми е разделена между София и Русе…“

„Много съм свързан с града, много му дължа, много съм изстрадал за каузата на русенската духовна култура“.

„В Русе фестивалът Мартенски музикални дни се очаква така, както навремето се чакаше Великден. Хората се готвят отдалеч, шият си специални тоалети, търсят повече информация за гостуващите изпълнители, дискутират по програмата, предварително си купуват билети (и това не са билети, които се раздават по „профлиния“). Това е траен и сериозен, възпитаван (и защитаван) с години интерес“.

Васил Арнаудов посвещава голяма част от живота си на русенския хор „Родина“. От 1963 г. до смъртта си през 1991 той работи с него като пътува всяка седмица от София до Русе за репетициите. В периода 1983-1991 г. той е и заместник-председател на читалище „Зора“ в Русе. 

През 1988 г. именно с хор „Родина“диригентът постига най-голямото признание за българското хорово изкуство – 5 първи награди и титлата „Хор на света“ в Ланголен (Великобритания). Това е най-големият състезателен фестивал за самодейни хорове в света. Конкурсът е в четири раздела, като „Родина“ печели и в четирите категории, което е истински прецедент в историята му.Това е второ участие на хор „Родина“ на този конкурс. На първото през 1966 г. те печелят 3 първи награди. В свое интервю след завръщането си от Великобритания Арнаудов казва:„Какво имаме да доказваме сега, след като станахме хор „Свят“? Че сме най-добрият хор в Русе! Сигурно трябва да вляза в книгата на рекордите на Гинес като диригент, който изминава най-дългото разстояние, за да репетира с хора си…“.

През 2001 г. нотното имущество на хор „Родина“ е предадено на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ - Русе от секретаря на читалище „Зора“ Йорданка Донева. Единственото условие на дарителя е то да се ползва безплатно от хор „Васил Арнаудов“. И днес този безценен ресурс се съхранява в сектор „Изкуство“ на библиотеката.

В началото на 1991 г. проф. Васил Арнаудов е избран за пръв председател на новосъздадения Български хоров съюз, правоприемник на Съюза на народните хорове и Българския певчески съюз.

Приживе Васил Арнаудов е обявен за почетен гражданин на градовете Силистра, Видин, Русе (1983), Ямбол и на град Аргостоли, Гърция.За своите изключителни заслуги към българската музикална култура Васил Арнаудов е носител на орден „Кирил и Методий” I степен, на званията „Заслужил артист” и „Народен артист”, на наградата на София за изкуство и литература, на почетния знак „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, на наградата „Русе” за изкуство и култура (пръв носител, 1985), на наградата на Ямбол за музика (пръв носител). 

Васил Арнаудов е и първият носител на наградата „Музикант на годината” на България в класацията на предаването „Алегро виваче” на БНР. Негова е идеята химнът да звучи точно в полунощ по националното радио и тази традиция е запазена и до днес. Престижната награда е връчена посмъртно, защото бележитият диригент умира внезапно в София на 19 март 1991 г. - между два концерта, в разгара на подготовката за ХХХІ-те Мартенски музикални дни.

 

ЛИТЕРАТУРА:

1. Абаджиев, Александър. Васил Арнаудов : Диригентът със златните ръце. – София : Изток-Запад, 2008. – 176 с.

2. Абаджиев, Александър. Малкият голям диригент : На 1 май бележитият музикант Васил Арнаудов щеше да навърши 75 г. // Дума, № 99, 26 апр. 2008, с. 17.

3. Арнаудов, Васил.  Най-чистият извор : [Интервю]. // Жената днес, 1983, № 3, с. 20-21. 

        Подпис: Емилия Цветкова.

4. Арнаудов, Васил.  Без компромис в изкуството. // София, 1987, № 2, с. 25-26.

5. Боздуганов, Никола.  Вълшебникът : В памет на Васил Арнаудов : [Стих.]. // Боздуганов,  Никола. Когато времето почива : Избрана лирика. - Русе, 2002, с. 36. 

6. Вечно ще пее и спори... : Док.-мемоарен сб. за Васил Арнаудов / Състав. и ред. Горица Найденова Найденова . - София : Et cetera, 2003. - 328 с.

7. Йосифов, Драгомир. За [хоровия диригент] Васил Арнаудов. // Култура, № 18, 16 май 2008, с. 5.

8. Кулаксъзова, Нели.  Превъплащенията на майсторството. // Дунавска правда(Русе), № 60, 25 март 1980, с. 3. 

9. Павлович, Теодора. Проф. Васил Арнаудов (1933-1991). // Алманах - Национална музикална академия Проф. Панчо Владигеров, 1, 2009, с. 20-35.