Проф. Венелин Ганев е роден на 16 февруари 1880 г. в Русе. Потомък е на известен търновски възрожденски род. Баща му, Юрдан Ганев, е роден в семейството на търновския търговец и участник във Велчовата завера – Ганю Витанов. Семейството има шест деца – Бона, Витан, Христаки, Ивани, Николи, Юрдан. През 1848 г. се преселват в Русе. Братята Христаки, Николи и Юрдан основават семейна фирма „Братя Христаки Ганеви“ през 1866 г. за търговия със сладкарски изделия с клонове във Варна и Румъния. Христаки, който е изучавал сладкарство в Букурещ, открива модерна сладкарница на ул. „Княжеска“. Братята са сред основателите на читалище „Зора“, негови спомоществователи и сътрудници на Русенския революционен комитет. Благодарение на връзките си с митническите власти, пренасят оръжие с търговските си пратки. Предадени на турската власт, Христаки и Николи са заловени и изпратени в турски затвор, а Юрдан емигрира в Румъния. През 1875 г. Юрдан се жени за русенката Смарагда Пенева, а след Освобождението създава една от най-големите фабрики за коняци в Русе, като продължава търговията с алкохол и сладкиши. През 1886 г. на изложбата за вина в Бордо, Франция, печели златен медал. През 1894 г. построява представителна къща за жилище с магазини на ул. „Цар Калоян“ по проект на австриеца Иван Майор.
Венелин Ганев завършва класическия отдел на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“. Учи философия и право в Лайпциг и Женева и едновременно с това завършва Музикалната консерватория в Женева. След завръщането си става адвокат в Русе и съдия в окръжния съд. В Русе той е един от основателите на читалище „Св. Георги“ (днес – „Ангел Кънчев“, 1901 г.). Член на музикално дружество „Лира“ и участва в камерните изпълнения на дружеството. През 1908 г. постъпва като доцент по обща теория и философия на правото в Софийския университет. През 1914 – 1915 г. и 1916 – 1918 г. е декан на Юридическия факултет на университета, а от 1918 г. е редовен професор и ръководител на катедрата по търговско право. Член на БАН от 1919 г. Проф. Ганев е подпредседател на Международния институт по философия на правото и юридическа социология в Париж, член на Института по публично право в Париж, на Международната правна асоциация в Лондон и председател на българската й секция, член на редколегията на списание „Преглед по частно право“ в Рим. Той е сред основателите и редакторите на списание „Юридически архив“ (от 1928 г.). Автор е на над 200 студии, рецензии, публикации в периодичния печат. Заедно с професорите Любомир Владикин, Цеко Торбов, Петко Венедиков и др. е сред основателите на правната наука в България.
Освен научната си кариера, проф. Ганев развива и обществена, политическа и държавническа дейност. В периода от 1908 до 1923 г. е член на Радикалдемократическата партия. Министър на правосъдието през 1919 г. До 1920 г. е пълномощен министър, а след това до 1922 г. – посланик във Франция. Народен представител в ХХІ Обикновено народно събрание. След 9 юни 1923 г. влиза в Демократическия сговор, но след 2 години е в открита опозиция на правителството. През 1924 г. Венелин Ганев основава и председателства Лигата за защита правата на човека и гражданина, чиято дейност е насочена, по думите му, „… към протести срещу изстъпленията на властта срещу земеделци и комунисти…, както и за парична подкрепа на жертвите на тия изстъпления“.
Участва в създаването на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. проф. Венелин Ганев е един от тримата регенти на малолетния цар Симеон ІІ. Като такъв той подписва Указ № 266 от 1945 г., с който е приета Наредбата-закон за откриване на Висше техническо училище в Русе. Въпреки активността си към ОФ, той се обявява против методите на действие на Българската работническа партия (комунисти). Поради опозицията си на властта, през 1947 г. е интерниран първо в Плевен, а след това в Дряново. Изключен е от БАН. Някои от книгите му като „Демокрация. Същност и основни насоки“, писана през 1946 г., са извадени от продажба.
Проф. Ганев умира на 25 март 1966 г. в София.
През 1990 г. посмъртно е реабилитиран. Учебниците му „Курс по обща теория на правото“ и „Обща теория на правото“ в 2 тома са преиздадени, а през 2009 г. са издадени неговите студии върху историята на социологията със заглавие „Социологически трудове“.
На 3 юни 2008 г. Академичният съвет на Русенския университет „Ангел Кънчев“ по предложение на Юридическия факултет взема решение една от залите на университета да носи името „Проф. Венелин Ганев“.
Литература:
Бележити русенци. Русе, 2008, с. 46 – 53.
Дойков, Васил и Мариана Димитрова. Сградите – европейско културно наследство на Русе. Русе, 2013, с. 146 – 147.
Антонова, Веселина и Нели Пигулева. Роденият в Русе Венелин Ганев подписва указа за създаването на университета. // Утро, № 83, 12 апр. 2016, с. 5.
