На 9 април Лъчезар Заркин срещна русенските читатели с поетичната книга на своя баща - Георги Заркин, „От храма на самообречените“. Модератор на срещата беше русенският писател и общественик Йордан Палежев.
В началото на вечерта Лъчезар Заркин запозна присъстващите с личността и делото на своя баща, прекарал в затворите на София, Стара Загора и Пазарджик 11 години от живота си, осъден като неудобно за тогавашния режим лице.
Георги Заркин е роден през 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. Баща му Атанас Заркин е един от десетките безследно изчезнали селски стопани и собственици в Самоковския край, ликвидирани без съд и присъда от режима след 9 септември 1944 г. Георги Заркин завършва задочно кинематография, но работи като зоотехник в Самоков, а по-късно като фоторепортер в редакцията на в. „Земеделско знаме“ в София. През 1964 г. се запознава с комунистическия функционер Иван Тодоров – Горуня, който е един от организаторите на неуспешния опит за военен преврат срещу първия секретар на БКП Тодор Живков. След осуетяването на преврата и самоубийството на Горуня, Заркин отпечатва и разпространява в София и Врачанско позиви, призоваващи за въоръжена борба срещу комунистическата власт от името на несъществуваща революционна организация, за което е арестуван и осъден на 6 години затвор. Лежи в Софийския и Старозагорския затвор. Непрекъснато пише в килията, като творчеството му е едно от най-мащабните, създадено от затворници писатели. През 1970 г. Георги Заркин получава вътрешна присъда от 5 години. През 1974 г. е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където умира на 7 август 1977 г. след побой.
Синът на Георги Заркин – Лъчезар Заркин, спомощта на католическата църква, успява да издаде голяма част от творчеството на своя баща – романа „Чест“, документалната поредица „Вулкан“ за същността на диктаторския режим на Тодор Живков, стихосбирките „Отвъд чертата“ и „От храма на самообречените“. Лъчезар Заркин разказа още, че книгата „Апостола“, написана през 1970 г., е изнесена от затвора, защото администрацията му не е намерила в нея необходимите литературни качества и достойнства. Съхранявана е много дълго време като ценна реликва и е издадена в годината, в която се навършиха 150 г. от обесването на българския апостол Васил Левски. Интересното при „Апостола“ е, че е написана в рими в стила на Шекспир и на изключително добро ниво, според оценката на литературоведи.
„От храма на самообречените“ съдържа поетични творби на Георги Заркин. За тази стихосбирка говори писателят Йордан Палежев. Той обърна внимание на огромния и всеобхватен талант на автора, прецизността му и в прозата, и в реденето на стихове, актуалността на темите и усета на твореца към същественото и непреходното – любовта към родина, близки, свобода. Палежев прочете и няколко стихотворения от „От храма на самообречените“, които логично смълчаха публиката със силата и дълбочината си.
Събитието е част от програмата на Маратон на четенето 2024.
