На 8 октомври се проведе Дванадесетото издание на международния научен форум „Арнаудови четения“. В онлайн формата се включиха над 40 български и чуждестранни учени от различни университети, научноизследователски центрове, изследователи от музеи, от Държавния архив, учители и докторанти. Русенската библиотека беше представлявана от трима специалисти с доклади за Алберт Гечев, Стефан Гечев и Георги Раковски.
Конференцията бе организирана в традиционните пет научни секции – „Михаил Арнаудов – личност, творчество, идеи“, „Фолклор и етнология“, „Културология“, „Литературознание“ и „Езикознание“. Новост бе тематичният панел „140 години от рождението на Алберт Гечев. 110 години от рождението на Стефан Гечев“, в който взеха участие библиограф-експертите Ренета Константинова и Валерия Йорданова. Докладът на библиотекар-експерта Христина Везирева бе в секция „Михаил Арнаудов – личност, творчество, идеи“.
Христина Везирева – библиотекар-експерт, ГЕОРГИ РАКОВСКИ В ЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА НА АКАД. МИХАИЛ АРНАУДОВ
Личността и делото на Георги Стойков Раковски, от чието раждане тази година се навършват 200 години, винаги са предизвиквали научния интерес на широк кръг изследователи – историци, литературоведи, езиковеди, фолклористи. И няма как да е другояче, защото мястото на Раковски е сред най-заслужилите представители на Българското възраждане, въплътил в себе си най-същностното от надеждите и стремленията на този период. Публицист, историк, етнограф, деец на църковно-националното движение и създател на организираното революционно движение, Раковски е връзката между просветителите и революционерите.
За русенската регионална библиотека най-голям интерес представляват проучванията на академик Михаил Арнаудов, чиято лична библиотека има щастието да съхранява като специална колекция във фондовете си. Частично предоставена през 1973 година по повод 95-годишнината на учения и допълнена през 2016 година с дарение на негови родственици, днес сбирката респектира изследователите с разнообразието от автори, проблеми и теми, свързани с възхода на националната ни културна и литературна мисъл. Богатата съкровищница пази множество документи, събирани през дългогодишната научна дейност на изследователя, и свързани с български и чужди творци, в т.ч. и с личността и делото на Георги Раковски. Докладът на Христина Везирева показва какво място заема Раковски в научните търсения на академика и как ученият е изследвал делото му. Обект на проучването са единствено съхраняваните в колекцията документи, които се представят в две основни поредици – книги и публикации на Михаил Арнаудов за Раковски и книги за Раковски от други автори, притежание на личната му библиотека.
Ренета Константинова – библиограф-експерт, АЛБЕРТ ГЕЧЕВ. БИБЛИОГРАФСКИ ОБЗОР
Докладът проследява публикациите на Алберт Гечев – както самостоятелните, така и тези по страниците на периодични издания и сборници. За да подпомогне бъдещите литературни историци, Алберт Гечев създава една от първите отраслеви библиографии „Библиография на историята на новата българска литература в българския печат до 1900“, публикувана в „Известията на семинара по славянска филология“ през 1905 г. В периода 1905-1914 г. Алберт Гечев сътрудничи в сп. „Демократичен преглед“ с литературно-критични статии, студии и рецензии. Всичките му публикации са основани на предварително библиографско проучване. Гечев публикува и в сп. „Свободно мнение“ (1915) и „Училищен преглед“ (1912). Алберт Гечев има издадени три книги. Всички посочени източници са описани и обяснени в доклада, който приключва със списък с публикациите му. Самостоятелно издадените книги са отделени и след тях са описани издирените публикации на Алберт Гечев по страниците на периодичните издания, в които е сътрудничил, и в сборници. Подредени са в права хронология.
Валерия Йорданова – библиограф-експерт, СТЕФАН ГЕЧЕВ ВЪВ ФОНДОВЕТЕ НА
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ ДО 1967 Г.
Докладът представя издадените творби на Стефан Гечев до 1967 г., съхранени във фондовете на Регионална библиотека „Любен Каравелов“, когато излиза от печат стихосбирката му „Бележник“ и започва съзнателното му изолиране от официалната литературна критика в продължение на десетилетия. Като източник на информация за творчеството на Стефан Гечев е използвана Био-библиографията „Стефан Гечев“ със съставители Пенка Димитрова и Ренета Константинова, издадена през 2006 г. от Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Включени са произведения на Стефан Гечев, както и негови преводи, издадени като самостоятелни издания, и публикации в периодичния печат.
Организатори на 12-ите Арнаудови четения са Русенският университет, Научният център по фолклор, литература и лингвистика „Св. Димитър Басарбовски“, Катедрата по български език, литература и изкуство, Регионалният исторически музей-Русе, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“-Русе, фондация „Стефан Гечев“.
Началото на международния научен форум е поставено през октомври 1998 година. Тогава по инициатива на Катедрата по български език и литература на Русенския университет се организира конференция, посветена на 120 години от рождението на акад. Михаил Арнаудов.
