Маньо Стоянов Манев е роден на 31 май 1903 г. в Душанци – старопланинско село, разположено на река Тополница. Завършва с пълно отличие Пловдивската духовна семинария, получава стипендия за учене в чужбина и през 1926 г. става студент по богословие в Берн. Неизтощимата му жажда за знание го тласка да запише и философия във Фрибург. През 1930 г. той завършва с докторат по теология на тема „Черковно-политическата дейност на митрополит Климент Търновски”, а година по-късно и с докторат по философия на тема: „Григорий Петров и житейското му дело”.
Завръща се в Пловдив и по препоръка на Тодор Боров става уредник и директор на Народна библиотека “Иван Вазов”, а след това и ръководител на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” в Народна библиотека “Кирил и Методий” в София. За изумителната работоспособност на учения свидетелстват неговите съвременници и колеги, отбелязвали, че той всекидневно идвал в библиотеката в 5 сутринта, за да я напусне към 21-22 часа. Изцяло предан на системните научни проучвания, основаващи се върху постоянно попълвани енциклопедични познания, заразяващ с трудолюбието и отзивчивостта си, скромният Маньо Стоянов израства като „един от исполините на българската библиография”. Така емоционално, но справедливо го определя проф. Донка Правдомирова, нареждайки го до академиците Александър Теодоров–Балан, Никола Михов, д-р Димитър Иванчев и професор Веселин Трайков.
Най-ценният му принос за българската библиография е:
Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина : Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806-1878. - Т. 1 -2. - София : Наука и изкуство, 1957 - 1959. - 664 с. ; 958 с.
Той обхваща цялата печатна книжнина, създадена през епохата на Българското възраждане, а Маньо Стоянов го изработва в продължение на десет години.
За да обхване в най-висока степен всички писмени печатни документи от времето Възраждането д-р М. Стоянов не прилага никакви критерии на подбор, а напротив - въвежда понятието "книжовник" и за такъв приема всяко лице, което е написало най-малко една дописка. Оттук се определя и обектът на репертоара, а той е твърде богат и разнообразен: книги, вестници, списания, служебни издания, картографски издания, а освен това представя като самостоятелни библиографски единици и всички статийни материали - от студията до дописката, които са публикувани ввестниците и списанията. Освен това, репертоарът е анотиран. С анотации са снабдени по-голямата част от библиографските записи, което го прави още по-ценене за съвременните библиографи.
Други ценни трудове на М. Стоянов са: "Опис на ръкописните и старопечатните книги на Народната библиотека в София", " Украса на славянските ръкописи в България", "Стари гръцки книги в България", "Опис на гръцките и други чуждоезични ръкописи в Народната библиотека "Кирил и Методий" и др.
