Във фоайето на втория етаж на библиотеката е подредена изложба „180 г. от издаването на първата географска карта на България на български език от Александър хаджи Русет“.
В първата част на изложбата е представено второ фототипно издание на картата от 1924 г., издание на Българското географско дружество с пояснителни бележки на Анастас Иширков, както и статии за живота и дейността на Александър хаджи Русет от български учени, изследователи, журналисти: Симеон Пармаков, Николай Жечев, Васил Дойков, Никола Караиванов, Боян Драганов и др.
Втората част на изложбата включва изследването на Лазар Лалков „Феликс Каниц и неговата Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“, с приложено копие на второто издание на картата от 1880 г.; Геологична карта на България, издадена през 1930 г.; учебни помагала по картография и картографско чертане, издадени през 40-те и 50-те години на ХХ в., съвременни пътни и географски карти. Изключително ценен е екземплярът на „Карта на България с прилежащите неи държави. По най-новите карти на Руский и Австрийский генерални щабове“,издадена през 1893 г., която се съхранява в Личната библиотека на Михаил Арнаудов.
През 1843 г. в Страсбург Александър хаджи Русет съставя, чертае и отпечатва първата географска карта на България на български език „Карта на сегашная Болгария, Тракия и Македония и на прилежащите земли“ с посвещение „В полза на новосъставляното в Русчук славянобългарско училище“. Тя е издадена с финансовата помощ на баща му – Димитър хаджи Русет. Картата е литографирана и рисувана от самия автор и има за основа картата на Пиер Лапи, издадена през 1822 г. Тя е голямо постижение за времето си. Релефът е изобразен с щрихов метод. Реките са прокарани с тънки линии, удебелени при устието. Имената на селищата са отбелязани с печатен шрифт, на реките – с ръкописен. От картата научаваме някои стари народни имена и названия. Въпреки някои неточности, това не омаловажава нейното значение.
Александър хаджи Русет е роден през 1810 г. в Кишинев. Учи във военно училище в Кишинев и във военните академии в Санкт Петербург и Париж. Служи в руската армия и участва в Руско-турската война 1828-1829 г., а по-късно и в Кримската война 1853/1856. Взема дейно участие при набирането на български доброволци и става командир на българската Доброволческа дружина. Умира през 1861 г.
